Парижкото споразумение между пропуснатите цели и надеждата

Споразумението е подписано през 2015 г. и влиза в сила година по-късно. Държавите се стремят да ограничат затоплянето до 1,5 градуса над прединдустриалното равнище, но през две години температурите са надхвърлили този праг. Според „Гардиън“ най-оптимистичната оценка на ООН вече сочи затопляне от около 1,7–1,8 градуса.

Напрежението в преговорите се прояви и преди срещата COP30 в Белем през 2025 г. Бразилските домакини извадиха от обсъжданията националните планове за намаляване на емисиите с аргумента, че те са работа на отделните правителства. Срещата все пак завърши със споразумение. САЩ междувременно се оттеглиха от Парижкото споразумение при президента Доналд Тръмп.

Бившият климатичен пратеник на Панама Хуан Карлос Монтерей определя споразумението като морален компас: според него то задава посоката, макар напредъкът да не е достатъчно бърз. След като COP30 не излезе със силно изявление за постепенното премахване на изкопаемите горива, близо 60 държави се срещнаха отделно в Колумбия и се договориха да изготвят национални пътни карти за прехода. По данни на изданието Франция, Германия и Нидерландия вече са направили това.

За хората в уязвимите общности залогът е непосредствен. Сужита Матема от ActionAid Nepal описва загубата на близки и поминък след катастрофално срутване на ледник в Непал. Според нея климатичните срещи дават възможност засегнатите да бъдат чути, но поетите ангажименти трябва да се превърнат в действия.

Източник: www.theguardian.com