Подкрепата в ООН за край на ембаргото срещу Куба спадна до най-ниското си равнище от 1995 г.

Резолюцията, внасяна и одобрявана почти всяка година от 1992 г., не е правно обвързваща, но се разглежда като отражение на международното мнение. Германия, Италия и Латвия се въздържаха за първи път от 34 години. Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Мароко, Словения и Босна и Херцеговина бяха сред страните, гласували против — много от тях за първи път.

Американското ембарго датира от 1960 г., след революцията на Фидел Кастро и национализацията на собственост на американски компании. Вашингтон засили натиска срещу Куба с ограничения върху петролните доставки и широки санкции. През януари президентът Доналд Тръмп заплаши с мита държавите, които доставят петрол на острова; според Euronews това е довело до рязък спад на доставките и е допринесло за масови прекъсвания на тока и смущения във водоснабдяването, интернет и телефонните услуги.

Преди гласуването американският посланик в ООН Майк Уолц отхвърли твърдението, че Куба е под блокада, и заяви, че тежкото положение на кубинците е изцяло по вина на „корумпирания комунистически режим“. Кубинският външен министър Бруно Родригес обвини Вашингтон, че се стреми да „определя съдбата на нацията“ и да „завземе“ богатствата ѝ. След вота президентът Мигел Диас-Канел заяви в публикация в X, че светът отново се е обявил срещу блокадата въпреки натиска и изнудването от страна на САЩ.

Източник: www.euronews.com