ЕК запазва забраната за сондажи в Арктика

Брюксел обвързва позицията си с целите за ограничаване на климатичните промени и опазване на околната среда. Първоначалното предложение е предвиждало многостранно правно задължение за забрана на нови проучвания в Арктика и прилежащите райони, но в стратегията от 2021 г. мярката е останала необвързващ политически ангажимент. От Комисията са заявили, че процесът по новата версия продължава, а забраната се очаква да остане необвързваща.

Норвегия, която е ключов енергиен партньор на ЕС, настоява за запазване на арктическите сондажи. Енергийният министър Терие Аасланд е заявил, че продължаването на дейността в Баренцово море служи както на норвежките, така и на европейските интереси, и че страната ще продължи да сондира независимо от позицията на ЕС. По данни на ЕС Норвегия е представлявала 54,4% от вноса на втечнен природен газ в Съюза през първите шест месеца на годината, спрямо 52,1% през същия период на 2025 г.

Екологични организации оспорват, че новите арктически находища могат да решат непосредствените енергийни нужди на Европа. Според анализ на WWF-Norway газът от нови проекти в Баренцово море няма да бъде достъпен преди 2045 г., а арктическият норвежки газ представлява 1,4% от вноса на газ в ЕС. Организацията посочва, че при сценарий, съобразен с 90% намаление на емисиите, търсенето на изкопаем газ в ЕС може да спадне от около 329 млрд. куб. м през 2024 г. до приблизително 85 млрд. куб. м през 2040 г.

На срещата на върха за Арктика във Финландия на 13 и 14 септември европейски лидери обсъдиха стратегическото значение на региона, включително енергетиката, сигурността, критичните минерали и инфраструктурата. На 7 септември Комисията обяви инвестиции от 200 млн. евро за Гренландия, насочени към нисковъглеродно производство и съхранение на енергия, технологии за Арктика и устойчивост на системите.

Източник: www.euronews.com