Разказите за бягството през гори, хълмове и реки под мусонните дъждове са били важна част от решението. След насилието през 2017 г. над 700 000 рохинги пристигат в съседен Бангладеш. Оцелели описват пред изданието как димът от нападнати села ги предупреждавал да напуснат домовете си, а другаде виждали тела в реките.
Момтаз Бегум разказва как силите на Мианмар убили съпруга и децата ѝ и я изнасилили пред единственото ѝ оцеляло дете. Сестра ѝ Дилдар преживяла същото насилие в село Тула Толи. Месеци наред двете се смятали една друга за мъртва, преди да се открият в различни части на лагера в Бангладеш.
Анвара Бегум напуснала селото си, след като видяла в близката река тела, донесени от Тула Толи. Съпругът ѝ извадил колкото могъл, за да ги погребе, преди семейството да тръгне към границата. За да премине, тя дала на лодкар цялото злато, което притежавала, на стойност около 200 долара.
Почти десетилетие по-късно повечето бежанци, пристигнали през 2017 г., остават в лагерите. Според „Гардиън“ те живеят в крехки подслони от бамбук и брезент и нямат право да напускат лагерите, да работят или да получават образование.
Източник: www.theguardian.com
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.
Илюстрацията е генерирана с AI.