Френският дълг натиска еврозоната преди решението на ЕЦБ

Доходността по френските 10-годишни държавни облигации беше над 5% в петък, след като в сряда за първи път от 2002 г. достигна това равнище. Разликата спрямо доходността по германските 10-годишни облигации надхвърли 170 базисни пункта. Доходността по френските 30-годишни облигации беше 5,5%, а разликата спрямо германските облигации със същия матуритет достигна 184 базисни пункта.

Натискът се отрази и на застраховането срещу неплащане на френски държавен дълг: в четвъртък цената на петгодишните суапове за кредитно неизпълнение премина 100 базисни пункта за първи път от октомври 2012 г. Тогава еврозоната преживяваше дълговата си криза.

Френските депутати остават разделени по бюджета за следващата година. Той включва съкращения на разходите за 43 млрд. евро и мерки за увеличаване на приходите, но правителството няма мнозинство, с което да го прокара. Според Euronews социалното напрежение също тревожи инвеститорите: в Париж се очакваха нови протести през уикенда, а профсъюзите призоваха за голяма мобилизация на 5 ноември.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард е заявила, че решаването на френските дългови проблеми трябва да започне във Франция и да е свързано с фискалната политика. ЕЦБ не е изключила напълно намеса, но представители на банката са омаловажили вероятността от такава. Управителят на Френската централна банка Еманюел Мулен е казал миналия петък, че тогава условията за намеса не са били изпълнени, тъй като не е имало финансово разпокъсване в еврозоната.

ЕЦБ е повишила лихвите два пъти тази година, като депозитната лихва е достигнала 2,5%. Инфлацията в еврозоната се ускори до 3,8% през септември, основно заради енергийните цени. Икономистът Карстен Бржески от ING очаква банката да изчака новите прогнози на служителите си през декември, преди да реши дали да повиши лихвата отново.

Възможен инструмент за намеса е механизмът за защита на трансмисията (TPI), създаден през 2022 г., но неизползван досега. Той позволява на ЕЦБ да купува облигации на държави, чиито разходи по заемите се повишават по начин, който банката смята за неоправдан от икономическите основи и заплашва предаването на паричната политика в еврозоната. За допустимост са предвидени условия, включително спазване на фискалните правила на ЕС и устойчивост на дълга. Според материала френският държавен дълг е 119,1% от БВП, а правителството очаква разходите му за обслужване на дълга да нараснат с над 10 млрд. евро през 2027 г. спрямо тази година.

Източник: www.euronews.com