Френските заеми поскъпнаха до връх от 2002 г.

По-високите разходи по държавните заеми могат да се отразят и на лихвите по ипотеките и бизнес кредитите, както и на сумата за лихви, плащана от френските данъкоплатци. Според френската статистическа служба INSEE държавният дълг е достигнал 3,6 трилиона евро през второто тримесечие на 2026 г. Това е 119% от БВП спрямо 115,6% година по-рано. Очаква се бюджетният дефицит за 2026 г. да бъде 5,4% от БВП при лимит от 3% според правилата на ЕС.

Правителството на премиера Себастиен Лекорню представи проектобюджета за 2027 г., който предвижда около 54 милиарда евро икономии и допълнителни приходи. Целта е дефицитът да спадне до 5% от БВП. Предложените мерки включват икономии от по 6 милиарда евро в пенсионната система и здравеопазването. Правителството няма мнозинство в парламента, а Националното събрание започва дебатите по бюджета на 13 октомври.

Икономистът на BNP Paribas Стефан Колиак отбелязва, че Франция не е изпълнила бюджетните си цели в три от четирите години между 2023 и 2026 г. Според него правителството трябва да намери икономии, равни на около 1% от БВП, за да намали дефицита с 0,4 процентни пункта, тъй като растат разходите за лихви и отбрана. Министерството на финансите планира да емитира през 2027 г. дълг за 340 милиарда евро — с 20 милиарда повече от тази година.

Политическата несигурност около бюджета тревожи инвеститорите. Анализаторите на ING Михил Тъкър и Бенджамин Шрьодер съобщават, че по време на напрежението около Франция спредовете на Италия и Гърция спрямо германските облигации са се увеличили с почти 15 базисни пункта. Според тях динамиката на дълга вече не се възприема само като френски проблем.

Източник: www.euronews.com